Jun 5, 2022, 5:56 PM

Лятно, юнско

971 1 1

Тежи… Като тонове метал, ръждив

и тихо изронващ се. Пред пещта

на светилото. Прокрадва се лекичко сив

Голиат. Сякаш приветства нощта…

 

Поти се даже съзнанието, там на сянка…

Препуска умът зажаднял за капка роса…

Тревите превиват се в сухата дрямка,

очи са премрежили. Остра коса

 

присвятка нейде далеко… Тътен гори…

Идва май новото, лятното… Листата

помръдват нашепвайки „Нейде вали”!

Потръпва в поредния тътен земята.

 

Порив облива филизи и клони, крещи

във свое безспирно течение. „Идваш ли?” -

тихо говори пръстта. Нейната кожа пращи

грозно, напукано. И не, не знае дали

 

ще подмине и този път. Притъмнява…

Блясва иззад бял параван пълно ведрото.

Стомаха се свива на буца… Прималява…

…и в миг се отприщва. Там до дървото

 

събрани са на Ной всичките питомци.

Гледат се, гледат как небето прелива.

Препускат и гонят се капчици скитащи...

Възвестяват го. Лято в земята попива…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...