5 июн. 2022 г., 17:56

Лятно, юнско

980 1 1

Тежи… Като тонове метал, ръждив

и тихо изронващ се. Пред пещта

на светилото. Прокрадва се лекичко сив

Голиат. Сякаш приветства нощта…

 

Поти се даже съзнанието, там на сянка…

Препуска умът зажаднял за капка роса…

Тревите превиват се в сухата дрямка,

очи са премрежили. Остра коса

 

присвятка нейде далеко… Тътен гори…

Идва май новото, лятното… Листата

помръдват нашепвайки „Нейде вали”!

Потръпва в поредния тътен земята.

 

Порив облива филизи и клони, крещи

във свое безспирно течение. „Идваш ли?” -

тихо говори пръстта. Нейната кожа пращи

грозно, напукано. И не, не знае дали

 

ще подмине и този път. Притъмнява…

Блясва иззад бял параван пълно ведрото.

Стомаха се свива на буца… Прималява…

…и в миг се отприщва. Там до дървото

 

събрани са на Ной всичките питомци.

Гледат се, гледат как небето прелива.

Препускат и гонят се капчици скитащи...

Възвестяват го. Лято в земята попива…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...