5 июн. 2022 г., 17:56

Лятно, юнско

981 1 1

Тежи… Като тонове метал, ръждив

и тихо изронващ се. Пред пещта

на светилото. Прокрадва се лекичко сив

Голиат. Сякаш приветства нощта…

 

Поти се даже съзнанието, там на сянка…

Препуска умът зажаднял за капка роса…

Тревите превиват се в сухата дрямка,

очи са премрежили. Остра коса

 

присвятка нейде далеко… Тътен гори…

Идва май новото, лятното… Листата

помръдват нашепвайки „Нейде вали”!

Потръпва в поредния тътен земята.

 

Порив облива филизи и клони, крещи

във свое безспирно течение. „Идваш ли?” -

тихо говори пръстта. Нейната кожа пращи

грозно, напукано. И не, не знае дали

 

ще подмине и този път. Притъмнява…

Блясва иззад бял параван пълно ведрото.

Стомаха се свива на буца… Прималява…

…и в миг се отприщва. Там до дървото

 

събрани са на Ной всичките питомци.

Гледат се, гледат как небето прелива.

Препускат и гонят се капчици скитащи...

Възвестяват го. Лято в земята попива…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...