Лято
Преваля юни. Като коте, слънцето,
със златна козина, се свива над комините.
Светът е босоног и е разпънало
небето гланцова хартия над градините.
А лятото е прясно и набира скорост
(нали очаква го разгърдена ваканция),
хлапашки ти подвиква от прозореца
и те подмамва хитро да запрашиш някъде.
Замъхавени, зрели праскови са дните
с разкошна сочност стичат ти се по брадата.
До алено се любят макове в тревите
и ти намигат да нагазиш из житата.
От птичи сватби рошави, дърветата,
дори насън, чирикат на зелено кадифе.
Свирукат ягоди наум в черешово,
пиян от аромати вятър вдигнал е ръце.
Нощта е белозъба, с тен на прясна „мока“,
бедрата си кръстосва смугло по кафетата,
а, в късното, с ресницата голямоока,
за тебе дирижира хора на щурчетата.
Спиш в капчица роса по горната й устна,
защото лятото е твое и ти е по мярка.
И сито е небцето ти, и ти е вкусно,
и винаги ще ти се иска още, още малко.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
