andromen (Иван)
41 29
17.10.2014 г., 21:25 ч.

Лято 

  Поезия
555 1 3
Ах, портокалът на слънцето в горската пазва…
Ах, аромата на младост и дързък мерак…
…Няма ги вече смокините, нито листата им
криещи мокрия трепет в летния зрак.

Сламено, лятото непълнолетно изтече
между камъша на детските ни рогца…
Паяче водно целувката първа отвлече,
с две изплашени думи и една топла сълза.

А крачета висящи от моста, докосваха
арката на върбите от многоцветни листа
и за миг преминали под дъгата пораснахме,
аз – в белобрадо момче, ти в зряла жена.

Изпепелени от слънцето пак благословим
своя задъхан и паметно-мил ракитак.
Ала ги няма вече смокините, нито листата им,
няма го първият трепет в летния зрак…

© Иван Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Комплименти!
  • Този стих заслужава повече четения.
    Страхотен!
    Любимите ми умалителни думички, сгушената топлина, тихата носталгия... много, много ми хареса!
  • "с две изплашени думи и една топла сълза."
    Това ми хареса много.
    Образен стих!
Предложения
: ??:??