Лято
Ах, портокалът на слънцето в горската пазва…
Ах, аромата на младост и дързък мерак…
…Няма ги вече смокините, нито листата им
криещи мокрия трепет в летния зрак.
Сламено, лятото непълнолетно изтече
между камъша на детските ни рогца…
Паяче водно целувката първа отвлече,
с две изплашени думи и една топла сълза.
А крачета висящи от моста, докосваха
арката на върбите от многоцветни листа
и за миг преминали под дъгата пораснахме,
аз – в белобрадо момче, ти в зряла жена.
Изпепелени от слънцето пак благословим
своя задъхан и паметно-мил ракитак.
Ала ги няма вече смокините, нито листата им,
няма го първият трепет в летния зрак…
Ах, аромата на младост и дързък мерак…
…Няма ги вече смокините, нито листата им
криещи мокрия трепет в летния зрак.
Сламено, лятото непълнолетно изтече
между камъша на детските ни рогца…
Паяче водно целувката първа отвлече,
с две изплашени думи и една топла сълза.
А крачета висящи от моста, докосваха
арката на върбите от многоцветни листа
и за миг преминали под дъгата пораснахме,
аз – в белобрадо момче, ти в зряла жена.
Изпепелени от слънцето пак благословим
своя задъхан и паметно-мил ракитак.
Ала ги няма вече смокините, нито листата им,
няма го първият трепет в летния зрак…
© Иван All rights reserved.
