Лято
Лято
ЛЯТО мое, мое мило лято!
Слънчево, усмихнато, красиво!
В небето синьо, птици цяло ято.
За хората в парка,а пък за децата то е най-щастливо,
скачат,играят на всякакви игри,
не са сами вкъщи, а с приятели добри!
Млади хора седнали на зелената трева,
разговарят, веселят се и дори закачат се сега!
Щастливи влюбени на пейка се прегръщат,
отново заедно в парка те се завръщат.
Те пак са заедно и слънцето ги озарява,
своите лъчи с усмивка им подарява!
То радва се на щастливите им сърца,
и пожелава винаги да бъдат те така!
Усмихва се на баба и дядо хванали се за ръка,
на Любовта им, останала при тях до сега.
Изведнъж смрачи се, почна да вали,
тъмни облаци скриха слънцето уви.
Това бе летен дъжд, но той е за кратко нали?
Лъчите слънчеви пробиха облаците сиви,
и децата заподскачаха щастливи.
Отново на игри лудешки, диви.
А родителите им ги гледаха с умиление,
за своето детство си спомнят сега.
На люлка, на пързалка нямаха търпение,
не беше толкова отдавна, а просто някога!
А на небето появи се многоцветна дъга!
Отправиха поглед нагоре всички сега,
една красива природна красота,
щастливи влюбените запечатаха с целувка мига!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
