4.08.2009 г., 23:51

Лято

1.2K 0 2

Полъх красив косите ми вее,

цветна алея пред мене блести...

Душа жива на воля притихва,

птича песен до мене не стихва...

 

Летният бриз  отпъжда проблеми,

вихри се дух... жадуван и сам,

всичко човешко докосва те с рани...

всичко Божествено  изпълва със свян...

 

Нежно ме гледа природата жива,

вятър милува... отмора  отмива...

Волно отвява мисли парливи,

слънцето щедро дава ми  сили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...