4.11.2024 г., 13:47

Лято на родното море

448 1 2

Обичам те, родна Албена!

Хем синя си, хем си зелена!

Обичам на лятото дните,

в които посрещам вълните!

 

Реката с морето се среща

и морският бриз се усеща

как гали те нежно в косите –

красиво е, как ще заспите?

 

Обичам те, родна Албена!

Отново дойдох озарена,

но сграбчи ме вирусът летен,

незнайно къде тук оплетен –

 

В морето, басейна или храната…

Не беше изглежда чиста водата.

Сега в столовата похапват котлети,

а хрупам аз тъжно „Хрус-хрус“ солети.

 

За някой ще има вкусен бифтек,

Дали „Ентеролът“ ще има ефект?

Дали да не сдъвча една „Биогая“,

с която проклетия вирус да смая?

 

И вместо да ида с другари на плажа,

с крем факторен да се щедро намажа,

тъгува душата ми кротка, смирена –

къде ли съм сложила аз „Нурофена“?

 

И бавно, на глътки пия си „Смекта“.

Това си остава на моята сметка.

Очаквам отново този разтвор

да върне у мене радостен взор.

 

***

И лека-полека да стегна багажа –

За тази почивка това ще разкажа.

 

м. август 2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Специално това лято Албена имаше проблем с пречиствателната станция, независимо, че от телевизорите ни казваха, че всички проби от водата са "в норма".
    Все пак, плах опит от моя страна да погледна с усмивка на ситуацията.
    И с едно наум за рисковете.
  • Имам добри спомени от Албена. Но те са от едно по-далечно време, защото след като отвориха Синеморец се прехвърлих да летувам там. От твоя стих, Бо, става ясно, че Албена може да е опасен курорт за здравето. Народът казва: "Предупреден - половин спасен! Надявам се, че броят на летуващите в Албена ще намалее след това безпощадно твое стихотворение.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...