Nov 4, 2024, 1:47 PM

Лято на родното море

442 1 2

Обичам те, родна Албена!

Хем синя си, хем си зелена!

Обичам на лятото дните,

в които посрещам вълните!

 

Реката с морето се среща

и морският бриз се усеща

как гали те нежно в косите –

красиво е, как ще заспите?

 

Обичам те, родна Албена!

Отново дойдох озарена,

но сграбчи ме вирусът летен,

незнайно къде тук оплетен –

 

В морето, басейна или храната…

Не беше изглежда чиста водата.

Сега в столовата похапват котлети,

а хрупам аз тъжно „Хрус-хрус“ солети.

 

За някой ще има вкусен бифтек,

Дали „Ентеролът“ ще има ефект?

Дали да не сдъвча една „Биогая“,

с която проклетия вирус да смая?

 

И вместо да ида с другари на плажа,

с крем факторен да се щедро намажа,

тъгува душата ми кротка, смирена –

къде ли съм сложила аз „Нурофена“?

 

И бавно, на глътки пия си „Смекта“.

Това си остава на моята сметка.

Очаквам отново този разтвор

да върне у мене радостен взор.

 

***

И лека-полека да стегна багажа –

За тази почивка това ще разкажа.

 

м. август 2024

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Специално това лято Албена имаше проблем с пречиствателната станция, независимо, че от телевизорите ни казваха, че всички проби от водата са "в норма".
    Все пак, плах опит от моя страна да погледна с усмивка на ситуацията.
    И с едно наум за рисковете.
  • Имам добри спомени от Албена. Но те са от едно по-далечно време, защото след като отвориха Синеморец се прехвърлих да летувам там. От твоя стих, Бо, става ясно, че Албена може да е опасен курорт за здравето. Народът казва: "Предупреден - половин спасен! Надявам се, че броят на летуващите в Албена ще намалее след това безпощадно твое стихотворение.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...