Лято помежду ни
Шампанското в душата да кипи,
милион слънца в мехурчета събрало.
Ти помниш ли, когато аз и ти
измислихме си лято отначало?
Началото -
то беше с много зной,
с едно море, с Луна и звездопади.
Аз бях ли твоя, беше ли ти мой -
забравила съм.
Знам, че бяхме млади.
Под здрача, от щурчетата възпят
направихме градина и половина,
глухарчета стотици да цъфтят -
магия за най-влюбеното вино.
Дали да ти напиша някой стих?
Или в бутилка да долея думи.
А тапата ли?
Някога я скрих
и лятото остана помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
