12.07.2021 г., 6:05

Лято сълнчево и синьо

932 2 5

Слънцето в морето влезе
рано, рано сутринта.
И окъпано излезе,
във червено заблестя.

 

Може би се позасрами
от високите вълни,
но пък като в огледало
среса своите лъчи.

 

Стопли бързо то водата
и на плажа – топлина.
После от горещината
грейна цялата земя.

 

И небето във синило
до безкрая то блести.
Лято. Птица подранила
литна да го поздрави.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно! Щастлива съм от оценките които ми давате! Желая успех на всички! ))
  • Успех!
  • Ани, красиво и слънчево усмихнато е твоето.лято, а "небето във синило"!
    Ритъмът е лек и напевен, а това прави стихотворението ти още по-лежерно! Поздравявам те, хареса ми!❤️
  • Красиво, леко, естествено, образно и обичащо! Давам ти своя глас с удоволствие
  • Образно, красиво,слънчево е твоето лято,Ани!
    Харесва ми как любовта към природата се прелива от лично изживяване в общовъзприето настроение!
    Успех!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....