Лято в сърцето
През лятото съблякох тъгата.
Най - после смелост събрах…
С тази спътница толкова стара
май доста дълго вървях.
Без нея сякаш не съм същата -
пременена в лятна одежда.
Душата ми - слънчева, пъстра,
е нашарена със светла надежда.
Преоткривам света в слънце и цвят,
в златните запалени утрини,
в светулки, които нощем валят,
в нестинарски парещи въглени!
Нося лято и песен в душата си
от планински потоци, щурци,
от звучните чанове на стадата
и от омайните птичи трелѝ.
По наклона на времето спряла
безоблачно е на есента ми небето.
По-слънчева, златна и зряла,
с нов спътник – лято в сърцето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
