Лятото
Присвива лятото очи
пред слънчевата остра жега.
Под палещите му лъчи
гори от алфа до омега.
Морето се поти дори -
потта изхвърля, като пяна.
И може в пясък да свари
усмивката на два таляна.
Тъмнеят бели гърбове
от черна четка за загара.
Притихналите брегове
се вслушват в песен на китара.
А сенките под слънчев свод
изсъхват, като прани кърпи.
Със капките от лятна пот
към пясъка ще ни закърпи.
Остават стъпките от нас
и в пясък лятото ги вгражда,
за да сънуват оня час,
във който есента се ражда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
