Лятото
Присвива лятото очи
пред слънчевата остра жега.
Под палещите му лъчи
гори от алфа до омега.
Морето се поти дори -
потта изхвърля, като пяна.
И може в пясък да свари
усмивката на два таляна.
Тъмнеят бели гърбове
от черна четка за загара.
Притихналите брегове
се вслушват в песен на китара.
А сенките под слънчев свод
изсъхват, като прани кърпи.
Със капките от лятна пот
към пясъка ще ни закърпи.
Остават стъпките от нас
и в пясък лятото ги вгражда,
за да сънуват оня час,
във който есента се ражда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
