Jul 16, 2015, 6:16 PM
Лятото
Присвива лятото очи
пред слънчевата остра жега.
Под палещите му лъчи
гори от алфа до омега.
Морето се поти дори -
потта изхвърля, като пяна.
И може в пясък да свари
усмивката на два таляна.
Тъмнеят бели гърбове
от черна четка за загара.
Притихналите брегове
се вслушват в песен на китара.
А сенките под слънчев свод
изсъхват, като прани кърпи.
Със капките от лятна пот
към пясъка ще ни закърпи.
Остават стъпките от нас
и в пясък лятото ги вгражда,
за да сънуват оня час,
във който есента се ражда.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много свеж изказ си постигнал, Ники!
Винаги изненадваш с описанията си.
Прочетох с наслада и те поздравявам! -
Много хубаво стихотворение! Прочетох с удоволствие!
-
Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката!
А сега, хайде на.....море! Пожелавам Ви го!Поздрави от мен! -
Чудесно СТЕ го"подредили"!Пожелавам ВИ едно по-оптимистично и красиво лято!Честит празник"Св.Марина"!
-
„Присвива лятото очи“, „Морето се поти дори“, а аз оставам без думи Сигурно е от топлината...
-
Такова е лятото на морето, а в града е адска жега! Поздрав!
-
!!!!!!!!!!!!!
-
Много силно стихотворение, Никола! Поздравление като цяло и за великолепния финал. Стори ми се, че във втория куплет, в последния ред, по-голямо благозвучие би се постигнало чрез:
"усмивката на два таляна."
Но това е техническа дреболия. Всичко останало е на високо ниво.
Най-висока оценка от мен.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Желая ви хубава неделя и творческо вдъхновение!