Лятото
759
0
0
Лятото
Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните!
А вятърът люлееше синчеца
по роклята в топло изумление,
и тя прегърнала ветреца
отиваше на есен и преклонение,
пред топлите ръце прегръщани
от съзвездия на летни обещания,
и очи загледани напред и същите -
тъчат от багрите сезон на съзерцание!
А лятото застинало във погледа
детинско се усмихваше привечер,
с някакво вълнение притихнало
обуваше съзвучие от светлина на есен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
