Лятото
 

Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните!

А вятърът люлееше синчеца
по роклята в топло изумление,
и тя прегърнала ветреца
отиваше на есен и преклонение,

пред топлите ръце прегръщани
от съзвездия на летни обещания,
и очи загледани напред и същите - 
тъчат от багрите сезон на съзерцание!

А лятото застинало във погледа
детинско се усмихваше привечер,
с някакво вълнение притихнало
обуваше съзвучие от светлина на есен!