12.06.2007 г., 10:23

ЛЯТОТО МИ Е ЩАСТЛИВО

1K 0 21
 

ЛЯТОТО МИ Е ЩАСТЛИВО


Лято като диня сочно, по брадата - лепкав сок...

Стрелка се многопосочно лястовичият поток...

А в душата мисли зрели - чакат да ги оберат...

Само нещо да постелиш и да ги обрулиш с прът!...

Клоните са натежали... Имаше слани, но с плод

пролетта ми ги пожали, есента ми - със живот.

Истини горчиви зреят, покрай тях лъжи сладнят...

Ще се сбърка даже змеят, нощем щом му се крадат...

Тихичко щурче припява и напомня, че нощта

дадена е, за да сгрява и душата, и плътта...

Ден и нощ ведно се сливат, а животът си тече...

Лятото ми е щастливо във окото на врабче!...


Ванилин Гавраилов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Мери и Павлина! Да бъде празник в душите ви! Поздрави от мен!
  • !!!*

    щастлива съм като врабче,
    като прочета нещо толкова изящно!
  • Разцъфнал стих, пълен с щастие от сливането с природата!Благодаря!
    Светли и топли мисли раздавай!
  • Благодаря от сърце за коментара и за топлите думи, Безжичен! Мисля, че една провокация на приятел преди няколко месеца е причина за това да съм тук! Да бъде щастливо лятото ти и да се завръщаш по-често в мислите си към тези родни картини! И не само в мислите - както разбирам, ти обичаш Нейно Величество Природата и контактът ти с нея никога не е прекъсвал! Поздрав от мен!
  • Благодаря ви от сърце, Бистра, Ласка, Жана, Ина и Петинка! Намерете своето щастливо и палаво лято в нечии влюбени във вас очи! И да е взаимно!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...