4.10.2017 г., 18:40 ч.

Отбих се в душата ти 

  Поезия
4951 41 76

Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.

 

Колко удара тежки поел си
в задкулисни игри? Хвърлен зар.
До десета глава стигнах, ето –
ту на трон си, ту дрипав клошар.

 

Единайсет, дванадесет… трийсет…
Чувам марш и фанфари кънтят.
После няколко страници липсват.
Без душа ли живя? Като в Ад?

 

Бели листове в края притихват,
четивото оставям за друг.
Взех перо, капка тъмно мастило;
с подпис драсвам: „Аз четох дотук!“

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??