Отбих се в душата ти
Ще разгърна душата ти свита
като стар недописан роман.
По корицата вехта, протрита,
длан прокарвам в праха насъбран.
Колко удара тежки поел си
в задкулисни игри? Хвърлен зар.
До десета глава стигнах, ето –
ту на трон си, ту дрипав клошар.
Единайсет, дванадесет… трийсет…
Чувам марш и фанфари кънтят.
После няколко страници липсват.
Без душа ли живя? Като в Ад?
Бели листове в края притихват,
четивото оставям за друг.
Взех перо, капка тъмно мастило;
с подпис драсвам: „Аз четох дотук!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Нарлиева Всички права запазени
Ако реша, че ми е нужна някой ден, ще узнаеш пръв.
