Узря във мене намерение
във стих да те обезсмъртя.
Започнах бодро с изречение
„Не ще ни раздели смъртта!...”
Нали звучи оптимистично?
Но зад стената спря ме глас:
„Не мисля, че е туй логично -
със смърт да почваш!... Влизай в час!”
И вдъхновено пак захванах:
„ До гроб, любима, ще съм твой!...”
Оттатък екна глас-камбана:
„Не става с „гроб”!... Я, дай завой!” ...