Роби (Роберт) 4 ноември 2018 г., 10:14 ч.  

Коя ще те обикне теб, не знам?... 

224 18 18

Узря във мене намерение

във  стих да те обезсмъртя.

Започнах  бодро с изречение

„Не ще ни раздели  смъртта!...”

 

Нали звучи оптимистично?

Но зад стената спря ме глас:

„Не мисля, че е туй логично -

със смърт да почваш!... Влизай  в час!”

 

И вдъхновено  пак захванах:

„ До гроб,  любима, ще съм  твой!...”

Оттатък екна глас-камбана:

„Не става с „гроб”!... Я,  дай завой!”

 

От нерви взех да се изривам:

„Повярвай ти на мен, любов -

накрай света за теб отивам,

на жертви всякакви  готов!...”

 

Оттатък онзи издивява:

„Ми що не се пръждосаш вече там!...

За смърт говори...Жертви дава!...

Коя ще те обикне теб, не знам?!...”

 

Отворих със ритник вратата:

До нея със усилие подпрян,

замислено си чешеше главата,

съседът ми  поет,  и днес  пиян...

 

Той  хлъцна, мрачно се усмихна,

примигна с възпалените очи...

Въздъхна после с глас пресипнал:

„ Със стих  ли искаш да я умъртвиш?...”

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роби (Роберт) Привет, Ирина,Весо!...Радвам се, че сте харесали стихчето ми!...
  • художника (Веселин Христов) Хахахаха.... уникален зевзек. Честито Рождество Роби.
  • Иржи (Ирина Филипова) И все ти си героя,Роби!Това най-обичам в твоите стихове,както и диалозите с други персонажи!Пак ще кажа-чудя се как ти идват на ум,кое ти дава идея?Разкош,пореден!!Непрекъснато ти ръкопляскам!!
  • Роби (Роберт) Благодаря, Влади!...
    Желая ти вдъхновение и леко перо, за да ни радваш с прекрасните си творби, Приятелю!...
  • vladetoned (Владислав Недялков) Много ми хареса, Роби! Винаги успяваш да сложиш необходимата доза хумор в творбите си, което ги прави разпознаваеми и уникални. Силни аплодисменти!
  • Роби (Роберт) Благодаря за вниманието, приятели!...
    Желая ви успешна седмица!...
  • RainaVakova (Райна) Да не мислим за смъртта - тя е неизбежна! Да мислим за усмивките на щастието!
  • anabel7 (Албена Димитрова) Колкото и мрачна, уморена да съм, винаги се разсмивам, щом, прочета остроумните ти стихове ,Роберт!
  • tictac (Синьо цвете) Просто си представих картинката. 😃
  • voda (Елица Ангелова) И аз не харесвам в любовни стихове да се говори за смърт и гроб.
    Май хвърляш камъни в нечии градини, Роби!
    И хумористично, и замислящо!
  • Веси_Еси (Еси) Аз пък до гроб ще съм твоя почитателка, Роби. На жертви всякакви съм готова, само и само да се докопам до поредния ти стих Поздрави!
  • Plevel (Силвия Илиева) Тъжна усмивка.
  • valya_official (Valya Тodorova) Отивам на “Известия“, от всички нови публикувани, ако има Роби, значи Роби се чете първо. Обичам да се усмихвам с кафето си. Благодаря ти Роби.
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Уж, хумористично! Но в този хумор живее и страдално разбиране за нещо неизбежно отлетяло...
    Признавам, малко се натъжих за съседа!😥
  • xubavka (Таня Чардакова) Чудесно прозрение, със стих, със стих! Търсете поета!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) И мене ще умориш, Робии! От смях!
  • LiaNik (И.К.)
    Ама си!!! Великолепен... Роби, за мен си като творец-слънце - винаги успяваш да разтикаш с римите си тъгата и да усмихнеш лицата. Благодаря ти за удоволствието! И за смеха на душата...
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Роби,съвестта е винаги зад вратата.Първо се отърви от нея,а после може да обезсмъртиш и безсмъртните.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.