Събуло зимните ботуши,

преминало през пролетни води,

небето ризата си сУши

и слънчева пътека си гради.

По нея лятото ми слиза

и носи слънцето на своя гръб.

То пясъка със лъч облиза

и спря над хоризонта си на ръб.

И пусна слънцето в небето

да грее с ярката си светлина.

А то запали в миг кюмбето

и пак заля брега със топлина.

Брега се нажежи до бяло.

Небето се превърна на стъкло,

че какпка дъжд не е валяло...

СтанА излишно всяко облекло.

По пясъка се лутат стъпки.

Народът тук е вече гол и бос.

Надушвам бирените тръпки

и карти за игра на "всичко- коз".