29.10.2014 г., 0:29

Лятото на плажа

557 0 0

Събуло зимните ботуши,

преминало през пролетни води,

небето ризата си сУши

и слънчева пътека си гради.

 

По нея лятото ми слиза

и носи слънцето на своя гръб.

То пясъка със лъч облиза

и спря над хоризонта си на ръб.

 

И пусна слънцето в небето

да грее с ярката си светлина.

А то запали в миг кюмбето

и пак заля брега със топлина.

 

Брега се нажежи до бяло.

Небето се превърна на стъкло,

че какпка дъжд не е валяло...

СтанА излишно всяко облекло.

 

По пясъка се лутат стъпки.

Народът тук е вече гол и бос.

Надушвам бирените тръпки

и карти за игра на "всичко- коз".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...