Oct 29, 2014, 12:29 AM

Лятото на плажа

559 0 0

Събуло зимните ботуши,

преминало през пролетни води,

небето ризата си сУши

и слънчева пътека си гради.

 

По нея лятото ми слиза

и носи слънцето на своя гръб.

То пясъка със лъч облиза

и спря над хоризонта си на ръб.

 

И пусна слънцето в небето

да грее с ярката си светлина.

А то запали в миг кюмбето

и пак заля брега със топлина.

 

Брега се нажежи до бяло.

Небето се превърна на стъкло,

че какпка дъжд не е валяло...

СтанА излишно всяко облекло.

 

По пясъка се лутат стъпки.

Народът тук е вече гол и бос.

Надушвам бирените тръпки

и карти за игра на "всичко- коз".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...