Oct 29, 2014, 12:29 AM

Лятото на плажа

553 0 0

Събуло зимните ботуши,

преминало през пролетни води,

небето ризата си сУши

и слънчева пътека си гради.

 

По нея лятото ми слиза

и носи слънцето на своя гръб.

То пясъка със лъч облиза

и спря над хоризонта си на ръб.

 

И пусна слънцето в небето

да грее с ярката си светлина.

А то запали в миг кюмбето

и пак заля брега със топлина.

 

Брега се нажежи до бяло.

Небето се превърна на стъкло,

че какпка дъжд не е валяло...

СтанА излишно всяко облекло.

 

По пясъка се лутат стъпки.

Народът тук е вече гол и бос.

Надушвам бирените тръпки

и карти за игра на "всичко- коз".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....