Oct 29, 2014, 12:29 AM

Лятото на плажа

555 0 0

Събуло зимните ботуши,

преминало през пролетни води,

небето ризата си сУши

и слънчева пътека си гради.

 

По нея лятото ми слиза

и носи слънцето на своя гръб.

То пясъка със лъч облиза

и спря над хоризонта си на ръб.

 

И пусна слънцето в небето

да грее с ярката си светлина.

А то запали в миг кюмбето

и пак заля брега със топлина.

 

Брега се нажежи до бяло.

Небето се превърна на стъкло,

че какпка дъжд не е валяло...

СтанА излишно всяко облекло.

 

По пясъка се лутат стъпки.

Народът тук е вече гол и бос.

Надушвам бирените тръпки

и карти за игра на "всичко- коз".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...