4.02.2010 г., 11:55 ч.

Лятото, в което бях ангел 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
801 0 6

 

 

Знаем, че лятото е палаво момче,

какво е лятото обаче,

без босоноги стъпки на момиче?!

Морето, казват,  ще ги събере.

Морето,

ех, морето…

наесен ще въздишат те.

 

А днес?

Днес нека просто

зад дюните да се отдалеча.

И отдалече

да ги засипя със стрели,

а към небето да стрелям с прашка.

И да уцеля облаците във сърцето.

Да завали.

Да завалят докосвания, тръпки и мечти.

И нежност.

Много, много нежност.

 

През лятото,

в което палаво момче,

след дъжд върви по пясъчните стъпки на момиче,

ангел разгонва босоноги облаци в небето.

И рисува.

Рисува им дъга.

 

Ех,

момче,

момче,

момче…

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Дата е - сол в календара. Твоята дата, светице! Кой липов чай за попара днес ще ми сипе в паницата? ...
  • Какво, че ставам днес на 50? Лицето ми на 50 дори сияе. Любовна треска още ме тресе и още под лъжичк...
  • Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...

Още произведения »