Лятото, в което бях ангел
Знаем, че лятото е палаво момче,
какво е лятото обаче,
без босоноги стъпки на момиче?!
Морето, казват, ще ги събере.
Морето,
ех, морето…
наесен ще въздишат те.
А днес?
Днес нека просто
зад дюните да се отдалеча.
И отдалече
да ги засипя със стрели,
а към небето да стрелям с прашка.
И да уцеля облаците във сърцето.
Да завали.
Да завалят докосвания, тръпки и мечти.
И нежност.
Много, много нежност.
През лятото,
в което палаво момче,
след дъжд върви по пясъчните стъпки на момиче,
ангел разгонва босоноги облаци в небето.
И рисува.
Рисува им дъга.
Ех,
момче,
момче,
момче…
© Ангел All rights reserved.
