Лъч надежда
660
0
0
Нима счупеното огледало
може отново да е цяло?
Огънят, който тъй силно гореше,
никога няма да е както беше.
Сега във пепел се превърна,
а студът напълно ме обгърна.
Лед сковал ме е изцяло
и трепери мойто тяло.
Тъмнината настанила се е в мен,
не усещам нощ ли е, или ден.
Болка мрачна, черна, сива
сърцето и душата ми покрива.
Чувствам, че сили нямам вече,
след като от мене си далече.
Искам да те видя за последен път,
надявам се сълзите ми да спрат.
Слънцето в мен отново да изгрее,
сърцето да започне да живее.
Усмивката да мога да си върна
и с любов живота да прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Косара Маринова Всички права запазени
