Лъжа
Заслушах се във твоето ,,обичам те''! Студено беше, като тази нощ. А някога ми казваше ,,заричам се да ти даря най-пламенна любов!''
Какво от туй, че още си при ,,своите'', щом истината лъха на лъжа? Безименни останаха въпросите, крещящи вътре в моята душа!
Не зная още колко ли ще мога със залезите да съм сам-сама. Със тебе да деля леглото, хляба... а с другите да скиташ през деня!
Сега пак казваш старото ,,обичам те'', но погледът ти някак e студен! Чувствата захвърлени са в ъгъла. От празнота в гърдите си смутен!
1999г. :)
Какво от туй, че още си при ,,своите'', щом истината лъха на лъжа? Безименни останаха въпросите, крещящи вътре в моята душа!
Не зная още колко ли ще мога със залезите да съм сам-сама. Със тебе да деля леглото, хляба... а с другите да скиташ през деня!
Сега пак казваш старото ,,обичам те'', но погледът ти някак e студен! Чувствата захвърлени са в ъгъла. От празнота в гърдите си смутен!
1999г. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
