Mar 28, 2008, 3:09 PM

Лъжа

  Poetry » Other
1.1K 0 23
Заслушах се във твоето ,,обичам те''! Студено беше, като тази нощ. А някога ми казваше ,,заричам се да ти даря най-пламенна любов!''

Какво от туй, че още си при ,,своите'', щом истината лъха на лъжа? Безименни останаха въпросите, крещящи вътре в моята душа!

Не зная още колко ли ще мога със залезите да съм сам-сама. Със тебе да деля леглото, хляба... а с другите да скиташ през деня!

Сега пак казваш старото ,,обичам те'', но погледът ти някак e студен! Чувствата захвърлени са в ъгъла. От празнота в гърдите си смутен!

1999г. :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...