14.01.2008 г., 15:34

Лъжа

1.3K 0 4
В този свят на лъжи
защо караш сърцето ми да тъжи?
Спомени запълват моята душа
като се сетя за теб - иска ми се да умра.
Те са всичко, което остана да виждам в небето
и са единствените, запълващи ми сърцето.
Сякаш ангел паднал от небесата,
за да отхвърли самотата.
Да ми даде той криле и нови сили,
да се усмихне и прошепне думи мили
Да вдъхне надежда за добро
и нека да задраска всяко зло.
И пеперуди да запърхат в миг,
самотата да загърбя със силен вик.
Никога не ще се върнеш ти,
но тъмнина в съня ми веч не ще цари.
Ще те забравя!
Но... каквото и да стане,
обичта ми не ще престане.
Ще се будя нощем в дълбокия мрак,
но пак при мен да дойдеш, няма как.
Глупак, нима повярва на това -
всичко по-горе е една лъжа.
Нагъл беше, а от това боли,
не се обръщай вече - по пътя си върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Х Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надушвам мъка и малко гняв. Добро изпълнение.
  • за щастие този човек вече е вън от живота ми отдавна.стихотворението е старо,но изкрено.радвам се,че се харесва
  • Лъжите са неизменна част от нашия живот, за жалост...
    Ако те обича, ще се осъзнае, ако не...продължи напред и нека вече нищо не разваля твоето щастие!!!

    Поздравления за искрения стих - тъжен!!!
  • Поздрав!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...