22.03.2017 г., 19:49

Лъжа е

836 3 6

Всичко, което ти казах, лъжа е.
Как ми се иска да знаеш това.
Всяка дума, която ранява, вещае
разруха в две любещи силно сърца.


Всичко, което ти казах, ме трови.
Боже, не искам да знаеш това.
Сякаш къртица в душата ми рови
и къта във нея плода на греха.


Да можех да върна проклетото време.
До мига, в който всичко се срина за нас.
Да не носех на дявола подлото семе
в своя образ човешки, излят от контраст.


Ако можех отново пред теб да застана,
щях да изтръгна гласа си до корен.
И щяха да кипнат очите ми в пяна
и сърцето ми щеше чрез тях да говори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезията ти е много въздействаща и силна.Поздрави ЛОРА
  • Въздействаш!
    "Сякаш къртица в душата ми рови
    и къта във нея плода на греха."
  • Благодаря на всички,надникнали тук.А на коментаторите-още повече..Всяко мнение е важно за мен(с малки изключения).
    Еси,права си!И добрите хора имат лоши постъпки..Важно е да успееш да си оправиш кашата
  • Въздействащ стих, Лора! Всички грешим. И наистина човек трябва да може да се учи от грешките си. А най-добре е тогава, когато очите говорят - те никога не лъжат. Приеми моите поздравления!
  • Силен стих, в който доминират равнопоставено болката и съжалението!...Понякога обаче грешките ни са непоправими и можем само да ги констатираме...
    Добре написано с много чувство, Лора!..Браво!...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...