Mar 22, 2017, 7:49 PM

Лъжа е

  Poetry » Other
837 3 6

Всичко, което ти казах, лъжа е.
Как ми се иска да знаеш това.
Всяка дума, която ранява, вещае
разруха в две любещи силно сърца.


Всичко, което ти казах, ме трови.
Боже, не искам да знаеш това.
Сякаш къртица в душата ми рови
и къта във нея плода на греха.


Да можех да върна проклетото време.
До мига, в който всичко се срина за нас.
Да не носех на дявола подлото семе
в своя образ човешки, излят от контраст.


Ако можех отново пред теб да застана,
щях да изтръгна гласа си до корен.
И щяха да кипнат очите ми в пяна
и сърцето ми щеше чрез тях да говори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jane Doe All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поезията ти е много въздействаща и силна.Поздрави ЛОРА
  • Въздействаш!
    "Сякаш къртица в душата ми рови
    и къта във нея плода на греха."
  • Благодаря на всички,надникнали тук.А на коментаторите-още повече..Всяко мнение е важно за мен(с малки изключения).
    Еси,права си!И добрите хора имат лоши постъпки..Важно е да успееш да си оправиш кашата
  • Въздействащ стих, Лора! Всички грешим. И наистина човек трябва да може да се учи от грешките си. А най-добре е тогава, когато очите говорят - те никога не лъжат. Приеми моите поздравления!
  • Силен стих, в който доминират равнопоставено болката и съжалението!...Понякога обаче грешките ни са непоправими и можем само да ги констатираме...
    Добре написано с много чувство, Лора!..Браво!...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...