Прекрасни дни,
красиви нощи!
Любов омайна,
завинаги безкрайна!
Това за мене беше ти,
но някак всичко се стопи.
Безбройни хубави мечти,
превърнаха се във сълзи.
Отиде си далеч от мен,
„обичай ме” те молех всеки ден,
но ти за миг не се обърна –
с безразличие ми отвърна.
И всички спомени отрече,
да ме забравиш се зарече.
Какво ли не опитах да те спра,
но само болката успях да съживя.
А още помня този ден,
когато каза, че ще бъдеш с мен.
Тогава през сълзи ми обеща,
че няма пак да съм сама.
Сега успях да разбера,
че всичко е било лъжа,
но много време отлетя –
как мога да го променя.
© Симона Симеонова Всички права запазени
За жалост понякога хубавите неща стигат до своя край,
пожелавам ти да намериш онова щастие,
което ще топли сърцето ти!
С Обич, Симона!