22.10.2015 г., 11:40

Люби ме до смъртта...

609 1 9

 

Забърках ти отвара от нежност и любов,
направих ти попара от щастие, благослов,
постлах ти и чаршафче от светещи слънца,
завих те със юрганче, на хиляди сърца.

Пребродих и земята за живата вода,
намерих я, изпих я, и грейна пролетта,
отпи и ти от нея и влюби се във мен,
сега сме двама луди, и ти си много в мен.

Обичай ме безумно, обичай ме до гроб,
а аз ще ти отвърна със моя скъп живот,
ще бъдеме щастливи и чистички деца,
люби ме, мое слънце, люби ме до смъртта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, ЕЛ! Много си мила!!!
  • Благодаря ви мили момичета!!!
  • По всичко личи,че магията на любовта е в теб и силно държи сърцето ти. Харесах!
  • Какво всъщност мога да кажа...това е магия...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Е, пак ви благодаря и пак се хиля малоумно!!! Бел много ме разсмя!!! Благодаря ти, Младене, за хубавото пожелание!!! Валери, благодаря ти за повторния коментар!!! Аз отдавна нямам его и съм щастлива от този факт!!! Обичам градивната критика и хората с чувство за хумор!!! Възхищавам им се!!! Обичам да се надсмивам над себе си и нося на груб майтап!!! Никога не съм се имала за нещо повече от това което съм, а аз си знам цената!!! Благодарна съм за всички коментари!!! Благодаря!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...