Пленително красива бе есента,
месец октомври с пъстри багрила.
Живях си спокойно и монотонно
и всичко ми беше на шест.
Но ти появи се внезапно,
обърна живота ми стремглаво.
С толкова нежност и тъга,
тя крепи ни и досега.
Горяха пожари от гняв,
а после с ласки гасихме.
В спорове бури вилняха,
но ти с нежност укроти ги.
Сега сме вече в златната есен.
По-рядко припламват искри
в очите наши уморени.
Но пламъчето все още гори!
Забрави отново ти нашия ден.
И цветенце малко няма за мен.
Но това сигурно е от мъжкия нрав,
аз с усмивка загърбих моя гняв.
След разноцветната есен омайна,
люта баба Зима ще дойде.
Но след нея Пролетта ще разцъфне,
за да стопли тя нашите сърца.
© Елена Всички права запазени