Пленително красива бе есента,

месец октомври с пъстри багрила. 

Живях си спокойно и монотонно

и всичко ми беше на шест.

Но ти появи се внезапно,

обърна  живота ми стремглаво.

С  толкова нежност и тъга,

тя  крепи ни и досега.

Горяха пожари от гняв,

а после с ласки гасихме.

В спорове бури вилняха,

но ти с нежност укроти ги.

Сега сме вече в златната есен.

По-рядко припламват искри 

в очите наши уморени. 

Но пламъчето все още гори!

Забрави отново ти нашия ден.

И цветенце малко няма за мен.

Но това сигурно е от мъжкия нрав,

аз с усмивка загърбих моя гняв.

След разноцветната есен омайна,

люта баба Зима ще дойде.

Но след нея Пролетта ще разцъфне,

за да стопли тя нашите  сърца.