Oct 23, 2015, 9:41 AM

Любим месец октомври

  Poetry » Love
933 0 1

Пленително красива бе есента,

месец октомври с пъстри багрила. 

Живях си спокойно и монотонно

и всичко ми беше на шест.

 

Но ти появи се внезапно,

обърна  живота ми стремглаво.

С  толкова нежност и тъга,

тя  крепи ни и досега.

 

Горяха пожари от гняв,

а после с ласки гасихме.

В спорове бури вилняха,

но ти с нежност укроти ги.

 

Сега сме вече в златната есен.

По-рядко припламват искри 

в очите наши уморени. 

Но пламъчето все още гори!

 

Забрави отново ти нашия ден.

И цветенце малко няма за мен.

Но това сигурно е от мъжкия нрав,

аз с усмивка загърбих моя гняв.

 

След разноцветната есен омайна,

люта баба Зима ще дойде.

Но след нея Пролетта ще разцъфне,

за да стопли тя нашите  сърца.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Анастасия, че си ме прочела.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....