Любима моя скитнице Луна!
Любима моя скитнице Луна!
За да те видя как със Слънце се целуваш
за очила прежалих цели десет хляба!
Очите ми са скрити с тях сега...
и уж предпазих се
за да не ослепея...
Ала защо във мене нещо се бунтува?
Сърцето питам, но и то немее.
Защо душата ми самотна страда?
Видях: Змия във тяло на жена,
очите и със цвят на изумруди...
На припек, там - на каменна ограда,
в опашката и ябълка една
и пърхаха над нея пеперуди.
А Пролетта бе тъй красива, млада...
Край мен поляните покриха се с цветя.
Листата пощтръкляха, като луди,
носия свежа сложи старата ливада...
И отделил се твоят лик от Слънцето едва...
Звърна се денят, животът се събуди
на вятъра в приятната прохлада...
Любима моя скитнице Луна,
ти Любовта ми направи по-силна!
Болката по-слаба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
