Любима моя скитнице Луна!

Poetry

699 2 2

Любима моя скитнице Луна!
За да те видя как със Слънце се целуваш
за очила прежалих цели десет хляба!

Очите ми са скрити с тях сега...
и уж предпазих се
за да не ослепея...

Ала защо във мене нещо се бунтува?
Сърцето питам, но и то немее.
Защо душата ми самотна страда?

Видях: Змия във тяло на жена,
очите и със цвят на изумруди...
На припек, там - на каменна ограда,

в опашката и ябълка една
и пърхаха над нея пеперуди.
А Пролетта бе тъй красива, млада...

Край мен поляните покриха се с цветя.
Листата пощтръкляха, като луди,
носия свежа сложи старата ливада...

И отделил се твоят лик от Слънцето едва...
Звърна се денят, животът се събуди
на вятъра в приятната прохлада...

Любима моя скитнице Луна,
ти Любовта ми направи по-силна!
Болката по-слаба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angelmilev (Ангел Милев)

Вълшебството родено в самота
магия ли е?
Или е пропаст във която падам?

Благодаря, че ме дари със радостта
да прочетеш стиха ми, Силвия!
И с думи да ме утешиш,
когато страдам!

2018-11-22T20:27:03+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

В чуден свят живееш и красиво си ни го нарисувал. Поздрави!

2018-03-22T23:31:05+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0