Любима, нека водя те по пътя на насладата
Искам да съм твоят вожд
в най-лудата ти нощ,
когато
във лунно злато
си облечена,
от мен привлечена
оставяш се в течението,
и времето
безсмислено се разпилява,
а пък кръвта ти полудява,
и огънят плътта запалил,
от тебе свалил
дрехи и задръжки,
в ръцете мъжки,
моите, да се извиваш,
да ме покриваш
с златната Луна,
а после приливната ти вълна
да ме облее,
да ме облее,
и ти задъхана, безсилна и красива,
в ръцете ми накрая да заспиш, Любима.
Позволи ми да съм твоят вожд,
тъй както вчера... тъй и тази нощ...
22.11.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
