22.04.2009 г., 18:24

Любима, ти вече си при мен

908 0 5

Любима, ти вече си при мен,
искряща като вечерна луна,
като слънцето във златен ден,
това си ти и аз ще те целуна!

Тихо отново бдиш над моето рамо,
красива като сапфирена одежда,
бдиш и в мен ражда се надежда,
че любовта н
и ще е като море голямо!

Ти сама протегна към мен ръце
и грейна чудна силна светлина,
стопли се моето студено сърце,
а това наричам аз любов и топлина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво значение има римата, не са ли по-красиви и по-нежни думите изляли се направо от сърцето върху листа.Колкото по-влюбен си, Вил толкова по-добре.
  • Митко е прав за клишетата, инак ми харесва стиът ти, който подхожда повече на поет от края на 17 век..ма тя готиката така си звучи ... и един съвет от мен - чети си на глас стихотворенията за да усещаш по-лесно ритъма и римата..понякога ти се губят
  • отдавна чаках да публикуваш ново стихотворение, Илко, и даже проверявах няколко пъти, но сега мога да ти кажа само - чакането си заслужаваше! поздравявам те!
  • Нека е море... а ти - добър Капитан в това бурно море Любов!Бъди!
  • Много хубав стих!!! Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...