Любими мой

Аз ще бъда 
винаги до теб, любими.

Не забравяй никога това.

Затвори очи и ще ме видиш, ще ме усетиш

там някъде в нощта.

Знам, че ме обичаш все повече,

  знам го, защото го

усещам с всичките си сетива.                                                                            

Очите ти блестят, щом някой назове името ми.

Очите ми блестят, щом някой назове името ти.

Винаги ще бъда твоя, любими,

и в сънищата си, и в 

нощта.

Винаги ще бъда твоя, любими.

И в живота, и в любовта.

Обичам те, любими,

и никой няма да ме спре в това.

Обичай ме и ти, любими.

И знам ,че никой няма да ни спре

по пътя на любовта.

Ще бъдем заедно винаги с теб,

ръка за ръка.

Защо не ме разбираш ти, любими?

Ах, защо?

Поне за миг поспри и помисли.

Поспри и помисли

как се нараняваме, любими,

и то за глупави неща!

Протягам аз към теб,  любими,
моята ръка,

но често пъти тя остава във въздуха сама.

Поспри и помисли, любими, защо е винаги сама.

Поспри и помисли,

защо понякога забравяш да я хванеш сам в 

нощта.

Написах ти, любими, тези думи и слова,

за да ти кажа аз, любими, за чувствата на моята
душа.

Поспри и помисли, любими.

Защо се чувства тя толкова сама,

помисли си ти, любими.

За миг единствен се поспри и помисли!!!