Аз ще бъда
винаги до теб, любими.
Не забравяй никога това.
Затвори очи и ще ме видиш, ще ме усетиш
там някъде в нощта.
Знам, че ме обичаш все повече,
знам го, защото го
усещам с всичките си сетива.
Очите ти блестят, щом някой назове името ми.
Очите ми блестят, щом някой назове името ти.
Винаги ще бъда твоя, любими,
и в сънищата си, и в
нощта.
Винаги ще бъда твоя, любими.
И в живота, и в любовта.
Обичам те, любими,
и никой няма да ме спре в това.
Обичай ме и ти, любими.
И знам ,че никой няма да ни спре
по пътя на любовта.
Ще бъдем заедно винаги с теб,
ръка за ръка.
Защо не ме разбираш ти, любими?
Ах, защо?
Поне за миг поспри и помисли.
Поспри и помисли
как се нараняваме, любими,
и то за глупави неща!
Протягам аз към теб, любими,
моята ръка,
но често пъти тя остава във въздуха сама.
Поспри и помисли, любими, защо е винаги сама.
Поспри и помисли,
защо понякога забравяш да я хванеш сам в
нощта.
Написах ти, любими, тези думи и слова,
за да ти кажа аз, любими, за чувствата на моята
душа.
Поспри и помисли, любими.
Защо се чувства тя толкова сама,
помисли си ти, любими.
За миг единствен се поспри и помисли!!!
© Жасмина Неделчева Всички права запазени