6.11.2020 г., 8:05

Любимите дебили на Съдбата

367 2 9
 

Опитай се да обуздаеш ветровете,
на морските вълни юзда да сложиш,
да забраниш красивото на всяко цвете,
или на глупавите... мъдро да говориш...

Опитай се! Сложи безкрайността във джоб,
вселените пък събери ги със лопата,
или открии нетленното в паница боб,
а също, че безгрешна е и суетата!...

Нали говори се, че няма невъзможно,
а всичко е въпрос на лични граници...
Моли се с дявола във храм набожно,
танцувай със снежинките сред пламъци.

Възстанови изгубената девственост
и всяка оргия ще бъде любов първа.
Бъди и гения със маска на посредственост,
красавицата... със усмивка щърба...

*****

И пак накрая теглиш ли чертата
ще има още недостигнати предели.
Човекът капка е в окото на съдбата,
а тя безброй такива има полудели...

И всеки, който смята, че е бил
навсякъде, над всичко и над всеки,
за нея е поредният дебил
олицетворение на слабостите... във човека!...

19.07.2019.

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава вечер. Не е лично.
    Пребит от умора, много болен, на всичкото отгоре тема, по която съм се изказвал стотици пъти, много ми дойде.
  • Чак перфектен... далеч съм от тази мисъл. Извинявам се за откровението. Хубава вечер, Георги!
  • Силвия, за перфектен ритъм, си търси тези, дека им пука за него и броят сричките. Аз така мога, така пиша.
    Благодаря ти за включването.
  • "Опитай се да обуздаеш ветровете,
    на морските вълни юзда да сложиш,
    да забраниш красивото на всяко цвете,
    или на глупавите... мъдро да говориш..."
    Харесах много!
    Но тук-таме и твоят ритъм не се обуздава . "Любов" например го четох със сръбски акцент. 🌞
  • Благодаря, Деа, за позитивния отзив.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...