Nov 6, 2020, 8:05 AM

Любимите дебили на Съдбата

373 2 9
 

Опитай се да обуздаеш ветровете,
на морските вълни юзда да сложиш,
да забраниш красивото на всяко цвете,
или на глупавите... мъдро да говориш...

Опитай се! Сложи безкрайността във джоб,
вселените пък събери ги със лопата,
или открии нетленното в паница боб,
а също, че безгрешна е и суетата!...

Нали говори се, че няма невъзможно,
а всичко е въпрос на лични граници...
Моли се с дявола във храм набожно,
танцувай със снежинките сред пламъци.

Възстанови изгубената девственост
и всяка оргия ще бъде любов първа.
Бъди и гения със маска на посредственост,
красавицата... със усмивка щърба...

*****

И пак накрая теглиш ли чертата
ще има още недостигнати предели.
Човекът капка е в окото на съдбата,
а тя безброй такива има полудели...

И всеки, който смята, че е бил
навсякъде, над всичко и над всеки,
за нея е поредният дебил
олицетворение на слабостите... във човека!...

19.07.2019.

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава вечер. Не е лично.
    Пребит от умора, много болен, на всичкото отгоре тема, по която съм се изказвал стотици пъти, много ми дойде.
  • Чак перфектен... далеч съм от тази мисъл. Извинявам се за откровението. Хубава вечер, Георги!
  • Силвия, за перфектен ритъм, си търси тези, дека им пука за него и броят сричките. Аз така мога, така пиша.
    Благодаря ти за включването.
  • "Опитай се да обуздаеш ветровете,
    на морските вълни юзда да сложиш,
    да забраниш красивото на всяко цвете,
    или на глупавите... мъдро да говориш..."
    Харесах много!
    Но тук-таме и твоят ритъм не се обуздава . "Любов" например го четох със сръбски акцент. 🌞
  • Благодаря, Деа, за позитивния отзив.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...