1.12.2005 г., 19:52

Любов..

1.2K 1 4
Всичко безнадежно си отива..
Любовта и в двама ни умира..
Но не можем да го променим!
Раздялата оказа се по-силна,
от любовта "голяма" и от нашите мечти!
            Ти намрази ме до болка,
            когато те напуснах аз!
            Нима си ме обичал,нявга
            щом сега ме презираш ти!
Повярва в мойта изневяра,
дори не ме изслуша..
и си помисли,че така в забрава,
нашата любов ще изоставя..!           
            Не,грешиш любов моя!
            Никога не ще те аз предам!
            Дори в кал и в кръв ще лазя, 
            но ще ти докажа,всичко ... 
            любовта си аз ще ти докажа! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Методиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви,че ми пишете това,което мислите!Приемам всякакви критики и ще си ги оправа стиховете!И отнова Ви благадаря
  • Наистина е малко противоречиво, но пък не е ли и любовта такава? Не е много ясно какво искаш да кажеш за изневярата. 5 от мен
  • Аз нещо не мога да го разбера това.Казваш,че любовта умира и в двама ви.После пишеш,че си го напуснала,а си му изневерила и искаш уж умиращите в теб чувства се превърнат в доказателство за любовта ти.Аз ли не разбирам...?!Но искам да ти кажа,че границата между любовта и омразата е като косъмче тънка и всеки миг може да се скъса.
  • "Дори в кал и в кръв ще лазя,
    но ще ти докажа,всичко ...
    любовта си аз ще ти докажа!"-това звучи прекрасно!Браво,Саше!6+++++

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...