2.08.2008 г., 22:10

Любов

892 0 2

ЛЮБОВ


Някой ден животът ще ни грабне,
ще избягаме един от друг
и в самотата си ще бъдем хладни,
но ще търсим своя топъл юг!
 

Всичко, всичко може да се случи,

    нека просто махнем с ръка,
но любовта ни - побесняло куче -
    ще ни остави белег от тъга.

 

В нас се палят устните горещи,
затова е топъл денят нов,
ако не запалим в Храма свещи,
как ще сгреем своята любов?

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Шамлиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....