ЛЮБОВ
Някой ден животът ще ни грабне,
ще избягаме един от друг
и в самотата си ще бъдем хладни,
но ще търсим своя топъл юг!
Всичко, всичко може да се случи,
нека просто махнем с ръка,
но любовта ни - побесняло куче -
ще ни остави белег от тъга.
В нас се палят устните горещи,
затова е топъл денят нов,
ако не запалим в Храма свещи,
как ще сгреем своята любов?
© Теодор Шамлиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
