4.12.2007 г., 10:39

Любов

901 0 3
И времето внезапно спря, и замръзна моята душа.
Къде е светлината да ни сгрее сърцата?
Проблеснаха ми очите, може би от сълзите,
може би от надеждата, която ме изцежда.
Може би реалността е една лъжа
и възможността да изчезне тя,
зависи от нашата душа.

Копнея за капчица живот,
искам да вкуся отново този странен плод.
И времето внезапно спря.
Къде ли е пак моята душа?
Може би в страната на чудесата,
където реалността умира и си отива.
Ще се събудя ли от този сън -
мечта на мечтите ми, тих спокоен, сладък звън,
връщайки ме към реалността... Боже, знае ли дори някой какво е ЛЮБОВТА?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...