17.03.2008 г., 7:47

Любов

894 0 1
 

ЛЮБОВ

 

И не зная какво си, любов,

но със теб да живея аз свикнах.

Ти си мой порив и мой благослов.

С това ти плени ме и те обикнах!

 

Ти за мен си далечна пътека,

в тишината - най-искрен зов.

От теб съм роден и във мен аз те нося,

ти за мене си просто... любов!

 

Ти си начало на моята младост.

С теб ще крача по пътя суров.

Ти ме научи и как да обичам.

Ти си ми нужна, моя любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...