Любов
И кога остане чистотата,
ще се научиш да говориш!
И ще ломиш прегради,
и ще хвърляш окови!
И кога остане светлината,
ще се научиш да гледаш!
И ще багриш в злато
света, от тъма почернен!
И кога недоспиващ
в безкрая мислиш за мене,
аз ще вървя с вощеница
и пътя ще озарявам за тебе!
И не ще ме изгубиш -
в слово, в дух и материя!
Защото нашето утре
не е всякоя друга трагедия!
Защото моето „ днес”
утре ще гони „ дивото”,
което заедно с теб
създадохме за красивото!
Ти не си принц,
но аз за теб съм илюзия -
съвършено невинна,
и толкова непостигната…
Да бе минало, бъдно,
ти недей се обрича!
Творя наше отвъдно,
за да има какво да привличаме!
Слова в стон сподавени-
песен в любов и в ковчег.
Животът е рана безбагрена,
а ние го рутим със теб!
© Криста Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Брей, ама 61 човека го прочетохте. Като ме пусне влюбения период, ще напиша нещо подредено. Защото в света цари една подредба...
-
Публикувах ви текста, въпреки че лично аз не мога да го проумея. Толкова е хаотичен, та чак безсмислен. Съжалявам, намирам го за пълен неуспех.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
