26.11.2008 г., 0:37

Любов

1.3K 1 33

Посвещавам на smile1 (Валка)

 

Тя е стъпки на утро.

Тя е залезен бяг.

Тя е слънце, целуващо

жадно чуждия бряг.

Тя е миг от вълшебства,

ключ от бели надежди.

И върви под дъжда -

гола,

истинска,

адски гореща

и не чака

да съмне -

Тя е зора.

Тя е прошка

за вчера,

за утре -

следа.

Тя е най-силната

вяра -

лодка

с две силни

гребла.

Онемявам

от блясъка й

и тихичко

благославям

Нейно

Величество

Любовта!

 

 

МУЗИКА>>>Танцувай, Валка, танцувай! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен е твоят стих, Веси!
    Така може да се пише наистина само за Любовта!!!
    Пожелавам ти, тя да бъде винаги твоя спътница!
  • Навярно всеки може да се влюбва. Но не всеки може истински да обича.
    Защото любовта е изкуство и изисква талант...
    А така може да пише за любовта само този, който добре я познава.
    Поздрави, Весела!
    Поздрави и на теб, Валка!
    Обичайте и бъдете обичани!
  • Щом поздравът е от Щастлив край, аз съм щастлива! Валка - също! Благодаря ти!
  • Благодаря ви Иванка и Вики! И от името на Валка ви благодаря!
  • Поздравления и за двете!
    Следите остават...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...