Nov 26, 2008, 12:37 AM

Любов

  Poetry » Love
1.3K 1 33

Посвещавам на smile1 (Валка)

 

Тя е стъпки на утро.

Тя е залезен бяг.

Тя е слънце, целуващо

жадно чуждия бряг.

Тя е миг от вълшебства,

ключ от бели надежди.

И върви под дъжда -

гола,

истинска,

адски гореща

и не чака

да съмне -

Тя е зора.

Тя е прошка

за вчера,

за утре -

следа.

Тя е най-силната

вяра -

лодка

с две силни

гребла.

Онемявам

от блясъка й

и тихичко

благославям

Нейно

Величество

Любовта!

 

 

МУЗИКА>>>Танцувай, Валка, танцувай! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен е твоят стих, Веси!
    Така може да се пише наистина само за Любовта!!!
    Пожелавам ти, тя да бъде винаги твоя спътница!
  • Навярно всеки може да се влюбва. Но не всеки може истински да обича.
    Защото любовта е изкуство и изисква талант...
    А така може да пише за любовта само този, който добре я познава.
    Поздрави, Весела!
    Поздрави и на теб, Валка!
    Обичайте и бъдете обичани!
  • Щом поздравът е от Щастлив край, аз съм щастлива! Валка - също! Благодаря ти!
  • Благодаря ви Иванка и Вики! И от името на Валка ви благодаря!
  • Поздравления и за двете!
    Следите остават...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...