1.11.2008 г., 10:33

Любов

2.1K 0 4

Какво съм аз за теб ли?

Сълзата, стичаща се по лицето ти,

когато трябва да сме разделени!

Добрата фея, влизаща в съня ти

и галеща те нежно и приспивно!

И мека слънчева ръка съм сутрин,

докосваща най-милото събуждане!

И гледам те с очите на небето,

тъй хубав си, когато спиш,

та чак не искам да те будя,

неземно си красив, любими!

И питам се дали  ще мога да те опозная

в този свят измамен и нетраен!

Тук времето не ще ми стигне

да бъда с теб, когато искам!

Какво си ти за мен ли?

Ти въздухът си, който вдишвам

и утрото с,и дето ме посреща сутрин!

Събуждам се с мисълта за теб, любими!

А вечер ме прегръщаш в страстната прегръдка

на здрача топъл и безмълвен,

приспиваш ме с нежни устни

и успокоена от милувките ти аз заспивам!

Морето си, обгръщащо ме с нежни ласки,

докосването ти ме кара да треперя!

И полъхът на вятъра си с тихия му шепот...

"Обичам те" ми казваш и си тръгваш!

Да, знам, не можем да сме заедно,

съдбата е решила да сме разделени!

Но обещай, че винаги в сърцето ще се вслушваш

и аз ще ти шептя оттам:

- Бъди щастлив, обичам те завинаги!

 

http://www.vbox7.com/play:4aadd605

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...