22.06.2012 г., 10:39

Любов

559 0 0

Любов

 

Промъквам се в тихите нощи,

когато ветровете уморени заспят.

Огънят у мене отново ще трепне,

моите чувства над мен ще бдят.

 

Вземи ме с твоята вечна магия,

с нежна обич ме дари.

Над мене да падат звездите,

сърцето ми ти покори.

 

Изпий всичката ми кръв гореща,

като цвете ме вземи.

А аз като светулка малка

пак в ръцете ти ще светя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...